В София, на едно от най-натоварените кръстовища – Орлов мост, столичната община внедри нова мярка за безопасност. На светофарната секция за десен завой бяха поставени „щори“, които ограничават видимостта на зеления сигнал от разстояние. Целта е шофьорите да не виждат зеления сигнал от 100–200 метра, което да ги накара да намалят скоростта и да се приближават внимателно към кръстовището.
Според информация от общината, зеленият сигнал става видим едва на 50 метра, което е замислено да принуди водачите да се фокусират върху правилната секция. Често се наблюдават нарушения, при които се преминава направо, въпреки че е разрешен само десен завой.
Инж. Димитър Петров, директор на дирекция „Анализ и управление на трафика“, подчертава, че целта е да се повиши вниманието към сигнализацията и да се намали объркването при маневрите. Румен Дунев, бивш автомобилен състезател и експерт по пътна безопасност, също изрази подкрепа, но отбеляза, че реалният ефект ще бъде видим след време.
Ако мярката доведе до намаляване на инцидентите, подобни „щори“ може да бъдат инсталирани и на други конфликтни точки в столицата. Цената на едно такова устройство е сравнително ниска – няколко десетки евро.
Първи в света… или просто странен експеримент
Интересно е, че подобна практика не е често срещана в други държави. Обичайният подход в световната пътна безопасност е да се осигури максимална видимост на сигналите чрез ярки LED светлини и оптимално позициониране. Затова много хора възприеха мярката като своеобразно „българско изобретение“. Един от коментарите в интернет гласи: „По повод капаците на светофарите на Орлов мост не можах да намеря никъде нещо подобно… Честито, хора, първи сме в света! Ние сме иноватори!“
Реакциите в социалните мрежи варират от любопитство до възмущение. Един от коментарите е: „Хора… ЩОРИ за светофар. ЩОРИ. За да не виждате зеленото отдалеч и да не знаете дали да намалите или не…“
Има ли логика в идеята
От инженерна гледна точка мярката не е напълно лишена от смисъл. Съществуват концепции за „контролирана видимост“, при които средата се променя, за да се принудят водачите да намалят скоростта. Разликата тук е, че информацията от светофара, основният сигнал за движение, е ограничена. Това поставя под въпрос предвидимостта, която е ключова за безопасността.
Потенциални ползи и рискове
Мярката може да намали конкретен тип нарушения, като ускоряване към зелен сигнал. Ако статистиката покаже по-малко инциденти, тя може да се окаже ефективна. Въпреки това, ограничаването на видимостта може да доведе до панически реакции у шофьорите, особено при лоши условия.
Този експеримент е интересен не толкова като иновация, а като нестандартен подход към проблемите на пътя. Въпросът остава дали решението е в ограничаването на информацията или в подобряване на инфраструктурата.
Между иновацията и абсурда
Вероятно истината е някъде по средата. Идеята може да изглежда странна, но зад нея стои реален проблем – опасното поведение на пътя. Окончателният отговор ще дойде от статистиката след време. Ако инцидентите намалеят, „щорите“ може да се окажат успешен експеримент. В противен случай, те ще останат просто любопитен епизод в историята на българските пътни иновации.