Най-дългото гама-лъчево избухване, регистрирано досега, е GRB 25 0702B, което е продължило над седем часа. Събитието е наблюдавано в масивна галактика, изключително прашна, разположена далеч от Млечния път. Открито от космическия телескоп NASA Fermi, това избухване изненада учените с дългата си продължителност и повтарящите се енергийни импулси, докато повечето гама-лъчеви избухвания обикновено траят само секунди или минути.
След откритията от GRB 25 0702B, рентгеновите наблюдения уточниха местоположението му, а инфрачервените данни от Много големия телескоп (VLT) на Европейската южна обсерватория потвърдиха, че източникът е извън нашата галактика. Международен екип, ръководен от докторанта Джонатан Карни от Университета на Северна Каролина, проведе детайлни наблюдения на след сиянието на експлозията, което предоставя информация за физическите процеси, свързани с гама-лъчевия взрив.
За наблюденията учените използваха три водещи наземни телескопа: 4-метровия телескоп „Виктор Бланко“ и два 8,1-метрови телескопа на Международната обсерватория Gemini в Чили и Хавай. Процесът започна 15 часа след избухването и продължи около 18 дни. Инструментите NEWFIRM, камерата DECam и GMOS спектрографите бяха особено полезни. Според Карни, бързата реакция на телескопите е била ключова за успешното наблюдение на редкия феномен.
Отляво: Звездното поле около галактиката, в която е регистрирано GRB 25 0702B — най-дългото гама-лъчево избухване. Отдясно: Увеличен изглед на галактиката, направен с телескопа Gemini North. Изображението е резултат от над два часа наблюдения, но галактиката изглежда слаба поради наличието на прах.
Анализите показват, че източникът на експлозията вероятно е тясна струя материя, която се сблъсква с околната среда. Мястото на избухването е било изключително плътно и прашно, а галактиката, която го е приела, е била масивна и прашна. От 15 000 регистрирани гама-лъчеви избухвания от 1973 г. насам, само няколко са имали подобна продължителност на GRB 25 0702B. Произходът му все още се изследва, като възможностите включват звезда, разкъсана от черна дупка със средна маса, или колапс на звезда близо до компактен обект. Потвърждаването на последния сценарий би било историческо, тъй като ще бъде първият случай на наблюдение на релативистична струя от черна дупка със средна маса.