Космическата сонда Parker Solar Probe (PSP) на НАСА успешно завърши 21-вото си завъртане около Слънцето, предоставяйки ценен набор от данни. Тези данни позволиха на учените да създадат детайлна карта на короналните структури, които не могат да бъдат наблюдавани от наземни и орбитални телескопи. Важен аспект на настоящата фаза на мисията е, че тя съвпадна с слънчевия максимум, период на интензивна активност, който дава възможност за наблюдение на процесите на формиране на слънчевия вятър в условия на висока турбулентност.
Основният обем информация е получен, докато сондата преминава през област, известна като повърхността на Алвена. Тук частиците на слънчевия вятър достигат скорост, която им позволява да избягат от гравитацията на звездата. Инструментите FIELDS и SWEAP регистрираха „превключватели“ – резки инверсии на магнитното поле, които играят важна роля в нагряването на короната. Установено е, че броят на тези структури нараства по време на максималната активност, образувайки сложна мрежа от магнитни тунели, през които плазмата се изхвърля в междупланетното пространство.
Текущите измервания потвърдиха пряката връзка между короналните дупки и локалните магнитни пертурбации, в контекста на различията с предишни етапи на мисията, проведени по време на слънчевия минимум. Слънчевата карта, генерирана от PSP, показва, че източниците на високоскоростен слънчев вятър са разпределени по-хаотично, отколкото теоретичните модели предполагат. Това е резултат от интензивното взаимодействие на магнитните контури в долните слоеве на звездната атмосфера.
Научната стойност на получените данни е в способността за проверка на математическите модели за прогнозиране на космическото време. Чрез директни измервания на параметрите на плазмата на разстояние по-малко от 6,1 милиона километра от фотосферата, учените могат да предсказват моментите на възникване на геомагнитни бури, които влияят на спътниковите системи и енергийните мрежи на Земята.
Космическият апарат се движи с впечатляваща скорост от около 635 000 км/ч, което му позволява да преминава през активни зони на изхвърляне на маса без сериозни повреди. Инженерите на мисията отбелязват, че топлинният щит от въглероден композит е поддържал вътрешната температура на системите на 29 °C, въпреки че външната повърхност е достигала 1400 °C. Заключителните етапи на сближаването са планирани за декември 2025 г. и началото на 2026 г., когато ще бъдат предоставени нови данни за механизмите на ускорение на частиците в близост до слънчевата повърхност.