Космическият боклук: нова заплаха за авиацията
Проблемът с космическия боклук, който традиционно се разглежда като заплаха за спътниците и Международната космическа станция, придобива ново значение. С увеличаването на търговските космически дейности и честотата на изстрелванията, експертите по авиационна безопасност вече трябва да вземат предвид и обектите, които се връщат на Земята.
Средно веднъж седмично, големи фрагменти от космически оборудвания, като ракети или сателити, навлизат в атмосферата. Повечето от тях изгарят, но някои, изработени от огнеупорни материали, могат да достигнат повърхността на Земята или да преминат през зоните на гражданската авиация.
Според проучване на Университета на Британска Колумбия, вероятността голям космически отломък да падне в активната зона за въздушно движение през следващата година е 26%. При сегашните темпове на космическа активност, рискът от сблъсък на търговски самолет с падащ обект до 2030 г. може да достигне 1 на 1000. Въпреки че това изглежда малко, за авиационната индустрия, извършваща десетки хиляди полети ежедневно, рискът е неприемливо висок.
Не само директният сблъсък е опасен. Разпадът на сателити създава облак от отломки, които могат да повредят реактивни двигатели, подобно на вулканична пепел. На височина от 10-11 км, сблъсък с такъв обект може да доведе до сериозни последствия.
Пример за влиянието на космическите инциденти върху въздушния транспорт е случаят с китайската ракета Long March 5B през ноември 2022 г. Тя извършваше неконтролирано спускане, което наложи временно затваряне на въздушното пространство над Южна Европа. Въпреки че реалната опасност е продължила само пет минути, ограниченията доведоха до забавяне и пренасочване на над 300 полета.
Техническите трудности при прогнозиране на падането на неуправляеми сателити се дължат на непредсказуемостта на атмосферата, високата скорост на обектите и липсата на данни. Тази неопределеност поставя ръководителите на полети пред труден избор между безопасността и икономическите загуби.
За да се справи с проблема, Европейската космическа агенция разработва мисията DRACO, насрочена за края на 2027 г. Тя ще събира данни за разрушаването на космическите апарати при повторно навлизане в атмосферата.
Необходимостта от регулаторни промени е очевидна. Водещите авиационни регулатори работят върху нови стандарти за взаимодействие с космическите агенции, за да се създаде единна система за обмен на информация. Целта е интегрирането на космическия трафик в системата за контрол на въздушното движение.
Разширяването на сателитните съзвездия превръща проблема с космическите отпадъци в неизбежен фактор за авиацията. Въпреки че индивидуалният риск за пътниците остава нисък, системният риск за индустрията изисква незабавни действия и нови мерки за безопасност.