Свръхмасивните черни дупки, далечни и загадъчни, демонстрират прилики с нашето Слънце. Това е било установено от две космически рентгенови обсерватории – XMM-Newton (ESA) и XRISM (JAXA съвместно с ESA и НАСА). Те синхронно наблюдаваха рентгенов изблик от черна дупка в центъра на галактиката NGC 3783.
Ако изключим различията в мащабите, наблюдаваното събитие прилича на слънчево изригване.
Черната дупка в спиралната галактика NGC 3783 има маса, равняваща се на около 30 милиона слънца. Този обект привлича внимание с рентгеновия си проблясък. Светкавицата бързо се появи и избледня за няколко часа. След това последваха свръхбързи ветрове, издухващи материали със скорост до 60 000 километра в секунда – една пета от светлината. Това е първото наблюдение на такова бързо разширяване на ветрове в активно галактично ядро (AGN). Освободената енергия ускори материята до релативистични скорости за 24 часа.
Симултанните наблюдения от двете обсерватории позволиха детайлно изучаване на динамиката на изхвърлянето и причините за него. Това е поразително, но процесът напомня на слънчевото изригване, при което се изхвърля коронарна маса. Линиите на магнитното поле на звездата отново се свързват, както и в зоната на акреция на черната дупка. В резултат се освобождава огромна енергия, изхвърляща материя в космоса.
Обсерваториите XMM-Newton и XRISM не само измериха най-бързите ветрове от черна дупка, но и свързаха тяхната поява с поведението на магнитното поле на обекта. Това откритие има значение за разбирането на еволюцията на галактиките. Активността на свръхмасивните черни дупки оказва влияние както на образуването на звезди, така и на тяхното спиране. На финала, Слънцето и черните дупки имат нещо общо – механизмите на свързване на магнитните линии и началото на изригванията. Общият механизмът за безкрайната Вселена е впечатляващ.