Група български учени и интелектуалци стартира подписка против планираното отбелязване на 1400-годишнината от създаването на българската държава през 2032 г., под надслов „14 века България в Европа“.
В отвореното писмо те изразяват опасения, че подобни тържества предизвикват повърхностно патриотарство, което отчуждава критично настроените граждани и води до социална стагнация. Според тях, досегашният опит показва, че такива инициативи само задълбочават авторитарните тенденции в обществото.
Публикуваме пълния текст:
Идеята за тържествата е подета от водещи фигури в научни и медийни институции, но много историци оспорват 632 г. като начало на българската държавност. Според тях, историческите събития не могат да бъдат сведени до конкретна дата, а подготовката за честването е непропорционална на реалността.
Тези празненства, характерни за тоталитарни режими, често водят до банални речи и разточителни разходи, без да предлагат реална стойност. Въпреки че някои смятат, че те могат да консолидират обществото, опитът показва, че всъщност те предизвикват ирония и досада.
Историческите паралели с отбелязването на 1300-годишнината през 1981 г. подсказват, че новата инициатива може да следва същия път, който доведе до идеологическа манипулация. Подписалите призовават за открити и критични дискусии относно миналото, вместо за празнични мероприятия.
Те подчертават, че истинската сила на обществото е в способността му да осмисля историята и да гради съвременност, а не в празнични юбилеи и помпозни чествания.
Подписали по азбучен ред засега:
Александър Везенков, историк
Александър Малинов, историк
Ана Лулева, историк, етнолог
Антон Венев, историк
Антоний Тодоров, политолог
Атанас Шарков, IT специалист
Бистра Николова Бонева, историк, медиевист
Благородна Филевска, историк, етнолог
Борислав Дичев, историк
Васил Дамянов, инженер и историк
Василка Танкова, историк
Велислава Петрова, културолог
Галя Вълчинова, историк, антрополог
Георги Ангелов, телевизионен водещ, журналист, филолог, преводач
Георги Зеленгора, историк
Гергана Дончева, културолог
Детелина Тошева, антрополог
Деян Кюранов, философ
Димитът Атанасов, историк
Добринка Парушева, историк
Евгений Дайнов, политолог, историк
Евгения Троева, историк, етнолог
Емил Джасим, историк и учител
Иван Ценов, софтуерен инженер
Иглика Аврамова, музеолог
Илко Дренков, историк
Искра Шварц, историк, медиевист
Кети Мирчева, историк
Кирил Чуканов, историк
Кристиян Ковачев, историк
Лиляна Деянова, социолог
Лиляна Симеонова, историк, медиевист
Лина Гергова, етнолог
Маргарита Карамихова, историк, етнолог
Миладина Монова, антрополог
Мирослава Симеонова, историк
Надя Данова, историк
Нели Темелков, журналист
Николай Аретов, литературен историк
Николай Близнаков, социолог
Николай Кожухаров, икономист
Николай Куколев, историк
Николай Папучиев, литератор, етнолог
Орлин Събев, историк
Павлина Йосифова, историк
Петър Къдрев, историк
Рада Цанева, правозащитник
Росица Градева, историк
Румен Аврамов, историк, икономист
Румен Петров, преп. по социални дейности
Светла Янева, историк
Светлозар Желев, историк, издател
Светослав Бацоев, счетоводител
Стефан Дечев, историк
Стефан Пейчев, историк
Стилиян Деянов, журналист
Стоян Антонов, историк, етнолог
Теодора Венедикова, издател
Теодора Драгостинова, историк, изследовател на отбелязването на 1300 годишнината
Фани Аронова, журналист
Чавдар Маринов, историк
Чавдар Ценов, писател
Цеца Цветкова, историк
Юлия Златкова, историк
Явор Гърдев, режисьор