Китай планира значителни промени в концепцията за дигиталната валута на централната банка, известна като e-CNY. От 1 януари 2026 г. потребителите ще могат да получават лихва върху салдата в дигитален юан, което променя основната му функция от разплащателен инструмент в нещо, наподобяващо банков депозит.
Тази реформа, инициирана от Народната банка на Китай, цели да реши проблема с ниското задържане на дигиталния юан. Досега той функционираше като електронни пари в брой, без финансова полза за потребителите, което го поставяше в неравностойно положение спрямо традиционните банкови депозити и частни платежни платформи.
Структурен ъпгрейд за дигиталния юан
С новата структура търговските банки ще могат да изплащат лихва на салдата в дигитален юан, при условия, сходни с тези за стандартните депозити. Освен това, средствата в e-CNY ще получат защита от китайската система за гарантиране на депозитите, което им придава правен статут, равен на този на парите в банковите сметки.
Така дигиталният юан се трансформира от разплащателен инструмент в депозитоподобна форма на държавни пари, интегрирана в банковата система. Тази промяна е насочена към увеличаване на приемането на e-CNY, което досега беше ограничавано от доминиращите платформи като WeChat Pay и Alipay.
Стимули, банки и въпросът за приемането
Въвеждането на лихва намалява алтернативната цена на задържането на дигитален юан, като позволява на потребителите да получават доходност, сравнима с депозитите. Тази промяна може да се окаже по-ефективна от предишни субсидии и пилотни програми.
Банките също ще извлекат ползи, тъй като реформата им дава възможност да управляват активите и пасивите си по-ефективно. Небанковите компании обаче ще трябва да поддържат 100% резерви за всяка обработена транзакция в дигитален юан, което подчертава централно-банковата природа на валутата.
Мащаб, обхват и по-широкият сигнал
Дигиталният юан вече е достигнал значителен обем, с милиарди транзакции на стойност над шестнадесет трилиона юана до края на 2025 г. Китай планира и международен оперативен център за дигиталния юан в Шанхай, което показва амбициите му за разширяване на трансграничните разплащания.
Промяната не е само в добавянето на лихва, а и в посланието, което носи. Китай ясно демонстрира, че неговата CBDC вече не е експеримент, а конкурентоспособна форма на пари, контролирана от държавата. Тази реформа може да отбележи прехода на дигиталния юан от пилотни проекти към ежедневния финансов живот, поставяйки нови стандарти за бъдещето на дигиталните валути на централните банки.