Космосът и антибиотичната резистентност: Нови надежди от изследване на микроби
Какво се случва, когато микроби попаднат в условия на микрогравитация? Според ново изследване, отговорът може да промени подхода ни към антибиотично устойчивите инфекции.
Проектът, реализиран от Университета на Уисконсин–Мадисън и Rhodium Scientific, включва изпращането на бактерията Escherichia coli и бактериофага T7 на Международната космическа станция. Досега тези организми не бяха наблюдавани в космическа среда, въпреки дългогодишната им „еволюционна война“.
Експериментът, стартирал през 2020 г., продължил 25 дни на МКС, докато контролни тестове се провеждали на Земята. Резултатите показали, че космическите условия променят взаимодействията между бактериите и вирусите. В безтегловност инфекцията се развива по-бавно, а двата микроорганизма следват различни еволюционни пътища.
Бактериите реагират първи, натрупвайки мутации, свързани със стреса и хранителните ресурси. След забавяне, бактериофагите също започват да мутират, позволявайки им да атакуват бактериалните клетки. Най-значимото откритие е, че мутациите, появили се в космоса, правят бактериофагите много ефективни срещу бактерии, причиняващи инфекции на пикочните пътища, които са устойчиви на стандартни антибиотици.
Изследователите подчертават, че анализът на космическите адаптации е довел до нови прозрения и създаване на фаги с висока активност срещу устойчиви патогени. Тази фагова терапия предлага обещаваща алтернатива на антибиотиците.
Проучването, публикувано в PLOS Biology, показва, че микрогравитацията е мощен инструмент за ускорена еволюция и биологични открития. Космосът може да се окаже важен съюзник в борбата с антибиотичната резистентност, една от най-големите медицински заплахи на XXI век.