Театър „Сан Карло“ в Неапол снощи представи „Партенопа“ – единствената опера на великия Енио Мориконе. Това се случи три десетилетия след написването ѝ, предаде Асошиейтед прес.
Операта е вдъхновена от митичната сирена Партенопа. Тя се удавила, след като не успяла да омагьоса Одисей. Според легендата, тялото ѝ било изхвърлено на брега и така се появило селище, което по-късно израсло в Неапол.
Когато Мориконе пише „Партенопа“ през 1995 г., той вече е известен с музиката си към филми като „Добрият, лошият и грозният“ и „Имало едно време в Америка“.
През 2007 г. той получава почетен „Оскар“, но произведенията му не достигат сцените на оперните театри в Италия. „Партенопа“ остава непоставена дълго време, а композиторът си отиде, без да я види на сцена.
Режисьорката Ванеса Бийкрофт и диригентът Рикардо Фрица се сблъскват с предизвикателствата на творбата без напътствия от Мориконе. Интересно решение е липсата на цигулки; вместо тях, оркестърът използва флейти, арфи и рогове, които напомнят за гръцката митология.
Очакването сред неаполитанците беше голямо. Четвъртък вечерта, на отворена репетиция, безплатните билети се разпродадоха за часове.
Митичната Партенопа е част от културната идентичност на Неапол. Според традицията, нейният глас представлява духа на града, а първоначалното селище носи нейното име. Тя е изобразена на паметници, като Фонтана дела Сирена – символ на Неапол. Легендата за Партенопа е разказвана от поколение на поколение.
През 2025 г. Неапол ще отпразнува 2500 години. Операта на Мориконе ще бъде централна част от честванията. В нея, Партенопа е жена, отказваща утехата да стана звезда след загубата на съпруга си. Тя иска да разпери криле над залива, за да основа безсмъртен град.
Продукцията разглежда връзката между древната легенда и съвременния Неапол. Две сопрани представят образа на Партенопа, подчертавайки нейната двойствена природа.
Мориконе композира операта безвъзмездно за малък фестивал в Позитано, който обаче фалирал. Опити за възраждане на проекта не били успешни до сега.
Снимки: БТА
Партенопа вдъхновява многобройни произведения през вековете. От опери на Георг Фридрих Хендел и Антонио Вивалди до предстоящ филм на Паоло Сорентино. Произведението на Мориконе най-накрая намира своето място сред тях.