В Техническия университет в Илменау, Германия, се разработват новаторски свръхпроводящи микрочипове, които имитират функционирането на човешкия мозък. Тази иновация обещава да намали наполовина енергопотреблението на центровете за данни, без да компрометира изчислителната мощност.
Проектът, наречен neuroNODE, стартира на 1 януари 2026 година. Целта му е да създаде електронни компоненти, които обработват информация чрез къси електрически импулси, подобно на предаването на сигнали в човешките нервни пътища. В контекста на новите чипове, те ще консумират енергия единствено по време на обработка на сигнала, за разлика от традиционните силициеви чипове, които постоянно използват ток дори в режим на готовност.
„С прилагането на нашата технология в центровете за данни, можем да постигнем наполовина по-нисък разход на енергия при същата изчислителна мощност“, заявява ръководителят на проекта д-р Ханес Тьопфер.
Разработката е от съществено значение, тъй като глобалният трафик на данни нараства бързо, благодарение на смартфоните, облачните услуги и изкуствения интелект. За обучение на AI модела ChatGPT-4 са били необходими около 50 милиона киловатчаса електрическа енергия, достатъчни за захранването на над 10 000 домакинства за година. Според Националната лаборатория „Лорънс Бъркли“, до 2028 година, повече от половината от електричеството, консумирано от центровете за данни, ще бъде за нуждите на изкуствения интелект.
Идеята за свръхпроводящи вериги, използващи квантови ефекти, датира от 50-те години на миналия век, но сега става все по-актуална. Човешкият мозък, за сравнение, консумира само около 20 вата, извършвайки сложни когнитивни задачи, с които дори най-мощните компютри не могат да се справят.
Технологията има и допълнителни приложения. Според Тьопфер, когато квантовите компютри станат напълно функционални, разработените компоненти ще бъдат ключови за свързването на множество елементи без смущения.
„Без тях, контролът на необходимия брой кюбити ще бъде невъзможен. Затова те са от екзистенциално значение за квантовите компютри“, подчертава ученият.
Специалисти в САЩ прогнозират, че оптичните свръхпроводящи електронни модули ще станат неизменна част от компютърната инфраструктура след 2035 година.