Нов метод за проследяване на космически кораби с помощта на сеизмични мрежи
Изследователи предлагат иновационен подход, който комбинира планетарна сеизмология и космически мониторинг. Според проучване, публикувано в списание Science, съществуващите инструменти за регистриране на земетресения могат да бъдат адаптирани за проследяване на космически отпадъци, които навлизат в атмосферата с хиперзвукова скорост.
Методът се основава на акустичните ударни вълни, които се генерират, когато обектът преминава през звуковата бариера. Тези вълни предизвикват нискочестотни вибрации, които се улавят от сеизмометрите. Чрез анализ на времето на сигналите от различни сензори, учените могат да определят траекторията и скоростта на отломките, а също така да установят дали те са се раздробили преди удара.
Константинос Чараламбоус, планетарен сеизмолог, коментира: „Това е бърза криминалистика на повторното навлизане в атмосферата.“ За целите на изследването екипът е анализирал данни от над 100 наземни сензора в американския Югозапад, реконструирайки повторното навлизане на отломки от китайския космически кораб „Shenzhou-15“ през април 2024 г. Ударната вълна е обхванала големи райони, оставяйки забележим сеизмичен отпечатък.
Традиционните системи за проследяване разчитат на радари и оптични телескопи, но те често губят информация, когато обектите започнат да изгарят в атмосферата. Въпреки усъвършенстваното моделиране, несигурността може да достигне хиляди километри. Сеизмичните следи обаче предоставят информация, която може да потвърди крайната траектория на обектите и да помогне за идентифициране на потенциални зони на радиоактивно замърсяване.
Фернандо, съавтор на изследването, подчертава, че новият метод не е система за предупреждение. „Този обект винаги ще изпреварва собствения си звуков бум, което означава, че ще го видите и ще ви удари, преди да го чуете,“ обяснява той. След като инцидентът се случи, техниката може да насочи екипите за реагиране към потенциални зони за кацане и да помогне за оценка на рисковете от оцелелите фрагменти.
С увеличаването на орбиталния трафик, проследяването на падането на отломки става все по-наложително. През последното десетилетие броят на спътниците и космическите кораби, които се завръщат от орбита, е нараснал драстично, което усложнява прогнозите и локализирането на въздействието на отломките.