НАТО увеличава готовността на противоракетната си отбрана
Служебният министър на отбраната Атанас Запрянов обяви, че НАТО е засилило дежурството на противоракетната отбрана до най-висока степен. Високата готовност на системите за противовъздушна и противоракетна отбрана на страните от Източния фланг е също увеличена. Запрянов, който участва в тържествата по случай 75-годишнината на Трета авиобаза Граф Игнатиево, подчерта, че страните от Източния фланг не участват в операцията на САЩ и Израел срещу Иран.
Министърът напомни, че Гърция е пребазирала батерия „Пейтриът“, която осигурява защита на българското въздушно пространство. Дежурството по Air Policing, което се осъществява от авиобазата в Граф Игнатиево, е интегрирано в общата система за ПВО и ПРО на НАТО. Запрянов добави, че елементи от зенитно-ракетните войски на България, Гърция, Турция и Румъния са поставени в повишена готовност.
По отношение на бъдещите планове, министърът съобщи, че в България ще се проведат планирани учения, включително авиационни. Запрянов коментира и инструмента SAFE на Европейския съюз, който ще позволи реализирането на девет проекта. Според него, два от тях са особено важни за Военновъздушните сили, включително необходимостта от 3D радари и нова зенитно-ракетна система IRIS-T.
Запрянов подчерта, че с приемането на удължения бюджет и механизма SAFE, ще се открият възможности за заемни споразумения с държавите членки за доставка на ново оборудване. Той прогнозира, че до 2030 година ВВС ще разполагат с нова авиация и съвременна радиолокационна система.
На финала, министърът обяви, че обществената поръчка за ремонт на до десет двигателя за МиГ-29, която беше прекратена, ще бъде възобновена с нова техническа спецификация. Той уточни, че самолетите имат летателен ресурс за текущата и началото на следващата година, а летателната им годност трябва да се поддържа до 2028 година.