С новата директива, ремонтът вече е признат за потребителско право, а не просто за опция, съобщава Климатека. Основната цел е да се направи поправката по-достъпна и предпочитана пред закупуването на нови изделия.
Какво включва новата директива:
1. Ремонтът става задължителен:
- Производителите на определени стоки трябва да предлагат ремонт дори след изтичането на стандартната 2-годишна гаранция;
- За някои продукти срокът може да достигне до 10 години;
- Ремонтът трябва да бъде безплатен или на разумна цена;
- Потребителите имат право на заместващ продукт по време на ремонта;
- Достъпът до резервни части и независими сервизи ще бъде улеснен;
- Списъкът с обхванати стоки ще се разширява.
2. Ремонтът става икономически изгоден:
- При избор на ремонт в гаранционния срок, той се удължава с 12 месеца;
- Търговците са задължени да информират потребителите за опциите и последствията от избора на ремонт.
Директивата предвижда и национални мерки за насърчаване на ремонта, както и създаване на европейска платформа за информация относно правото на ремонт от 2027 г.
Какво означава това за българските потребители?
Като член на ЕС, България трябва да адаптира директивата в националното законодателство в срок от 24 месеца. Това включва назначаване на публични органи, отговорни за прилагането на новите мерки. Очаква се да бъдат въведени и санкции за нарушения на правилата.
Всеки член на ЕС трябва да предложи поне една мярка за насърчаване на правото на ремонт, като информационни кампании или ваучери за ремонт.
В момента няма информация за конкретни стъпки от страна на България относно прилагането на директивата. Комисията за защита на потребителите предоставя основна информация, но не разполага с данни за нагласите на българите относно правото на ремонт.